Георги Лозанов
Хващам се, че когато попадна в дискотека, си прибирам в джоба папийонката (Tie Rack, 100% коприна) и ако има галерия, а новите все по-често имат, се качвам там, за да гледам (с чаша в ръка - банален Johnnie Walker, Red Label) танцуващите долу. Премазващият саунд подтиска желанията (поне у мен), но гледката ми действа някак магнетично. Имам време да мисля защо повтарящите се до пълно изтощение жестове на танца, като всяка друга тавтология, не ме убиват от досада?
Оргия, а бодигардът, който, преди да ме пусне, е изпълнил служебния си дълг и ме е опипал, би казал "голо хоро". Това е отговорът. Танцуващите, имитирайки сексуален акт (разбира се, повече или по-малко условно), отключва колективната памет и попадат в забравен племенен ритуал - множество тела са се вкопчили едно в друго в пределна раз-пуснатост, движена единствено от истерията на страстта. Досещам се какво ти минава през главата, уважаеми читателю: колко излишни думи за да си признае, че воайорства по дискотеките, хем е пълно с далеч по-подходящи публични места за подобни занимания - от модните дефилета (на Алигзандър Макуин или Жан Пол Готие) до стриптийз клубовете (като Табу или Плейбой). Работата е там, че оргиите в племенната и по-късно в античната култура съвсем не са просто еротично преживяване. Те, подобно на жертвоприношението, са религиозен транс - отдаването на телата е отдаване на боговете. Сексът и вярата си разменят местата, докато се загуби разликата между тях... И така до непорочното зачатие на Християнския Бог. То ще превърне не само секса, а плътта въобще в мръсна дума. Ще сложи началото на най-тежката битка в историята на човечеството - на душата с тялото, и най-доброто, което можеш да направиш с последното, е да го бичуваш (всякакви садо-мазо намеци тук водят направо в Ада). Оргазмът ще се окаже смъртен враг на вярата, но въпреки това оргиите, макар и преминали в конспирация, ще се запазят в една или друга форма - от средновековния карнавал и сборищата на вещици (преди да отидат на кладата, естествено) до дискотеките...Помня как на бара седи момиче с по детски нацупени устни, сякаш всеки момент ще се разплаче. Мъжете го оглеждат (наоколо от часове бушува оргията на танца) и напразно му правят знаци да дойде да дойде на дансинга. Един от тях с вид на пиян ски учител (анцуг ADIDAS) се опитва да го заговори: "Ти какво бе, да не си девствена?" А то мълчи. "Ела да се кефим", продължава той, но пак със същия резултат. Накрая не издържа: "Не знаеш ли, че Бог е мъртъв, ма."Не е ясно как в главата на ски учителя е влзла мисълта на Ницше, но е ясно, че е излязла на правилното място.Никой,
особено в изкушенията на нощта, особено ако е пил или е надрусан, не иска да служи на Бога, но и няма смелост да се откаже от Него. Заради ужаса от вечното "после", заради "най-дългата нощ". Ницше сякаш е решил невъзможното уравнение: "Бог е мъртъв", не значи, че няма Бог, а само, че Той вече няма власт над теб - нито се отказваш от волята си, нито от спасението си...Хитро. Но като попитах преди време един приятел: "Как си?", той ми сви рамене: "Как да съм?" Вчера се разделям с мой колега и му викам: "Аре, чао", а той ми отвръща: "Харе Кришна". Въобще какво правят тези, които не приема ницшеанската религиозна математика, за които Бог продължава да е жив? И кой точно бог? Как определя стила им на живот и дизайна на дрехите им? Къде са техните модни дефилета и клубове и как можеш да влезеш там? На какъв език говорят за вярата си и знаят ли чужди езици? Духовни лидери ли са или са социални аутсайдери?
Оргия, а бодигардът, който, преди да ме пусне, е изпълнил служебния си дълг и ме е опипал, би казал "голо хоро". Това е отговорът. Танцуващите, имитирайки сексуален акт (разбира се, повече или по-малко условно), отключва колективната памет и попадат в забравен племенен ритуал - множество тела са се вкопчили едно в друго в пределна раз-пуснатост, движена единствено от истерията на страстта. Досещам се какво ти минава през главата, уважаеми читателю: колко излишни думи за да си признае, че воайорства по дискотеките, хем е пълно с далеч по-подходящи публични места за подобни занимания - от модните дефилета (на Алигзандър Макуин или Жан Пол Готие) до стриптийз клубовете (като Табу или Плейбой). Работата е там, че оргиите в племенната и по-късно в античната култура съвсем не са просто еротично преживяване. Те, подобно на жертвоприношението, са религиозен транс - отдаването на телата е отдаване на боговете. Сексът и вярата си разменят местата, докато се загуби разликата между тях... И така до непорочното зачатие на Християнския Бог. То ще превърне не само секса, а плътта въобще в мръсна дума. Ще сложи началото на най-тежката битка в историята на човечеството - на душата с тялото, и най-доброто, което можеш да направиш с последното, е да го бичуваш (всякакви садо-мазо намеци тук водят направо в Ада). Оргазмът ще се окаже смъртен враг на вярата, но въпреки това оргиите, макар и преминали в конспирация, ще се запазят в една или друга форма - от средновековния карнавал и сборищата на вещици (преди да отидат на кладата, естествено) до дискотеките...Помня как на бара седи момиче с по детски нацупени устни, сякаш всеки момент ще се разплаче. Мъжете го оглеждат (наоколо от часове бушува оргията на танца) и напразно му правят знаци да дойде да дойде на дансинга. Един от тях с вид на пиян ски учител (анцуг ADIDAS) се опитва да го заговори: "Ти какво бе, да не си девствена?" А то мълчи. "Ела да се кефим", продължава той, но пак със същия резултат. Накрая не издържа: "Не знаеш ли, че Бог е мъртъв, ма."Не е ясно как в главата на ски учителя е влзла мисълта на Ницше, но е ясно, че е излязла на правилното място.Никой,
особено в изкушенията на нощта, особено ако е пил или е надрусан, не иска да служи на Бога, но и няма смелост да се откаже от Него. Заради ужаса от вечното "после", заради "най-дългата нощ". Ницше сякаш е решил невъзможното уравнение: "Бог е мъртъв", не значи, че няма Бог, а само, че Той вече няма власт над теб - нито се отказваш от волята си, нито от спасението си...Хитро. Но като попитах преди време един приятел: "Как си?", той ми сви рамене: "Как да съм?" Вчера се разделям с мой колега и му викам: "Аре, чао", а той ми отвръща: "Харе Кришна". Въобще какво правят тези, които не приема ницшеанската религиозна математика, за които Бог продължава да е жив? И кой точно бог? Как определя стила им на живот и дизайна на дрехите им? Къде са техните модни дефилета и клубове и как можеш да влезеш там? На какъв език говорят за вярата си и знаят ли чужди езици? Духовни лидери ли са или са социални аутсайдери?
posted by didondi at 10:12 PM
4 comments
